кисело мляко!

Проект на: Филип и Аксения.

Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото. В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества. Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Те се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно. Не е възможна ферментация при наличие на само една от бактериите. Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията. Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.

За българското кисело мляко, което е нашумяло в началото на XX век със своите уникални свойства, се носят легенди. В езиците на Западна Европа самата дума за кисело мляко се появява преди век в съчетанието „български йогурт”. Популярността на киселото мляко се дължи на млад български учен от катедрата по бактериология на Женевския университет, който през 1905 г. открива „виновника” за превръщането на прясното мляко в кисело – това е пръчковидна бактерия в съчетание с кълбовидна бактерия. Тя е изолирана от овчето кисело мляко.

В началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (руски и френски биолог, физиолог и патолог, Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко.
В началото на XX век в най-известния за това време институт „Пастьор“ в Париж постъпил на работа големия руски биолог Иля Мечников (1845 – 1916). Той допуснал, че стареенето на човека е болест като всяка друга. Мечников приема, че белтъчните вещества в дебелите черва загниват, при което се получават токсични амини, вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите на артериалните стени. В резултат настъпват старчески изменения при хората, които водят към прекомерно ранна смърт. Мечников смятал, че вредното действие на тези микроорганизми би могло да се намали чрез подходящи лактобацили.
Химичният състав на киселото мляко и промените, които са настъпили под действието на млечнокиселите бактерии, определят хранителната стойност на продукта. По състав киселото мляко наподобява прясното, от което се получава, но в много отношения се различава от него. Химичният състав на отделните видове кисело мляко се определя от вида на прясното мляко, от породата на животните, от храненето, от прилаганата технология и други.

Стамен Гигов Григоров

Роден е в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие. През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето. Почива на 27 октомври 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.

Българският професор отказва бляскава кариера в най-престижните научни институти по света, за да стане лекар в родния си край.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus.
Роден 27 октомври 1878 г. Студен извор, България Починал 27 октомври 1945 г. (67 г.) София, България Образование Женевски университет Университет на Монпелие Научна дейност Област Биология, медицина Образование Женевски университет Известен с описването на Лактобацилус булгарикус

Откритието на Стамен Григоров прави добро впечатление на руския учен и бъдещ нобелов лауреат Иля Мечников. Стига до извода, че причината, която води организма към неговото загиване, са гнилостните процеси в стомаха на човека, които бавно го „отравят”.

Prof.-Stamen-Grigirov Проф. Стамен Григоров Изследвайки новооткритата бактерия „бацилус булгарикус”, той констатира, че има способността да убива гнилостните микроорганизми в червата и така укрепва организма. Влиянието на киселото мляко върху дълголетието той намира в статистическите данни за столетниците в отделните страни. Класацията по онова време се води от България, където киселото мляко е основна храна от незапомнени времена.

за итересни факти натисни тук!